1.1.4 Методологически материал: Предизвикателства пред приобщаването в училищна среда

Съгласно Всеобщата декларация за правата на човека (ВДПЧ), член 26, всеки има право на образование. По-нататък се казва, че „Образованието трябва да бъде насочено към пълното развитие на човешката личност и към укрепване на зачитането на правата на човека и основните свободи. То насърчава разбирателството, толерантността и приятелството между всички нации, расови или религиозни групи“ (UDHR). В един бързо развиващ се свят, белязан от глобализация и разнообразие, въпросът за приобщаването и образованието се превърна в една от фокусните точки на изследванията, иновациите и практиката. Всъщност, според доклада на ЮНЕСКО за глобален мониторинг на образованието, справедливостта и приобщаването са се превърнали в сърцето на Дневния ред до 2030 г. Въпреки това, все още преобладава неравномерното разпределение на ресурсите, успехът в постигането на тези цели досега е ограничен и белязан с предизвикателства. Някои от тези предизвикателства произтичат от общи характеристики на неравенството, които включват, но не се ограничават до увреждане, етническа принадлежност, език, миграция, разселване, пол и религия. Други са свързани с географски и икономически контексти и например бедността, всички от които са подсилени от пандемията Covid-19.

Тази глава ще разгледа приобщаващото образование (ПО), разглеждано като принцип, който подкрепя и приветства разнообразието сред всички учащи се (UNESCO, 2017). Ще се съсредоточи върху няколко от основните предизвикателства, които преобладават в Европа, а именно миграцията, бедността, надареността, специалните нужди и уврежданията и пандемията Covid-19. За да се представят и адресират някои от тези предизвикателства, термините „включване“ и „равнопоставеност“ трябва да бъдат ясно дефинирани чрез позоваване на Ръководството на ЮНЕСКО за осигуряване на приобщаване и справедливост в образованието (ЮНЕСКО, 2017 г.):

„Включването е процес, който помага за преодоляване на бариерите, ограничаващи присъствието, участието и постиженията на учащите. Справедливостта е свързана с осигуряването на справедливост, при която образованието на всички учащи се счита за еднакво важно.“

През последните години в Европа преобладава миграцията. Конфликтите в областта на сигурността и икономическата криза принудиха хората да се преместят в търсене на нов живот. Някои завършват като търсещи убежище и/или в бежански лагери. Други са водени от глобалната мобилност и намират възможности за работа и се интегрират в общността. В Европа вече живеят цели семейства, които идват от други култури, раси, произход и религиозни вярвания, а децата им учат в местните училища. Всички те обаче са изправени пред предизвикателства не само да свикнат с новата среда, но и да се включат пълноценно в образователния процес. Всъщност миграцията и всички свързани с нея аспекти се считат за един от най-високите рискови фактори по отношение на изключване. Това създава нови предизвикателства за преподаването, но също и за оценката на това кои културни пристрастия могат да имат далечни последици за по-нататъшната кариера на учениците в образованието, професията и живота. (Altrichter, 2020).

Според доклади на УНИЦЕФ и ЮНЕСКО статистиката, свързана с образованието и миграцията, е доста тревожна:

● 28 милиона деца са останали без дом поради конфликт през 2016 г.,

● През 2017 г. 61% от децата бежанци са били записани в начално училище,

● През същата година само 23% от учениците бежанци са записани в средните училища.

Според Зелената книга, ако образователните системи не действат за интегриране на мигрантите, те имат потенциала да задълбочат етническите разделения, сегрегацията и да допринесат за социално-икономическото неравностойно положение, изпитвано от много групи мигранти. (Рашид, Тикли 2010). Това налага актуализиране на настоящия стандартизиран модел на обучение и изпит, тъй като целта за равенство не винаги се постига и тъй като според изследователите оценките на учениците са свързани с категориите на социалния произход (Alcott 2017). Този проблем се засилва допълнително от факта, че много учители нямат достатъчно междукултурни компетенции, за да се справят с „културните“ различия (Altrichter, 2020).

Когато погледнем по-задълбочено, има няколко водещи рискови фактора/предизвикателства, свързани с включването в образованието, подкрепени от миграцията.

Според Световната здравна организация поне един от десет души в света има увреждане. Увреждането не е нещо, с което непременно се раждате. Увреждането може да бъде придобито в течение на живота.

Дефинициите за увреждане се различават много не само от страна до страна, но и в рамките на различните групи, но ако трябва да изберем и предоставим една проста и лесна за разбиране дефиниция, би било, че увреждането е физическо, психическо или психологическо състояние, което ограничава дейността на човек.

Няма граници за инвалидността. То засяга деца и възрастни, независимо от тяхното социално, етническо, икономическо положение или географско положение. Като казахме това, трябва да вземем предвид факта, че бедността прави хората особено уязвими, тъй като условия, които се срещат по-често в по-бедните страни, като недохранване, липса или лошо здравеопазване, по-голямата вероятност от злополуки при рискова работа среда или липсата на ранно откриване на заболявания и аномалии са сред основните причини, стоящи зад уврежданията.

Уврежданията могат да наложат множество предизвикателства пред продуктивен и задоволителен живот. За хората с увреждания често е труден достъпа до различни здравни услуги, заетост и образование, поради пречки в околната среда, както и поради отношението на другите хора.

Социалният модел на уврежданията е създаден като опит за промяна на позицията на хората с увреждания и промяна на гледната точка както на обществото, така и на групите с увреждания към уврежданията. Според социалния модел хората с увреждания се разглеждат като инвалиди не поради техните увреждания (например глухота или психично заболяване), а поради неспособността на обществото да отчете техните нужди (Инструментариум за увреждания за АФРИКА ВКЛЮЧВАЩО ОБРАЗОВАНИЕ). Разбирането, че човек с увреждания е част от нормалния спектър на човешкия живот и обществото трябва да очаква хората с увреждания да бъдат там и да ги включва, е разбиране, към което InCrea+ се придържа и се опитва да допринесе чрез художествени методи в училищното образование. Медицинският модел не може да осигури на хората с увреждания достъп до пълния набор от образователни, трудови, социални и други възможности, както и до равен живот.

Имайки предвид, че адекватното образование е първата стъпка, която трябва да бъде осигурена, за да се подобрят шансовете за равен и пълноценен живот, тук ще обърнем специално внимание на осигуряването на включване в качественото училищно образование. Първият договор за правата на човека, който призовава за такова образование, е Конвенцията за правата на хората с увреждания, определяща изискванията в член 24: Образование.

Има няколко критични последици от бедността, които са избрани да бъдат обсъдени в тази глава. При подхода отгоре надолу е важно да се вземе предвид фактът, че самите училища са изправени пред финансови предизвикателства, които възпрепятстват капацитета им да предоставят приобщаващо образование.

Както беше споменато в предишния раздел, инвестициите в ремонти и адаптации на училищни сгради, които осигуряват достъпност за деца с физически увреждания, често са ограничени или не съществуват. Асансьорите, парапетите, баните за хора с увреждания често са твърде скъпи за училището, особено в по-бедните и отдалечени райони, което директно отнема възможността на такива деца да имат достъп до образование в тази конкретна институция.

В случаите на някои СОП средата може да има или положителен, и отрицателен ефект върху тяхното благосъстояние, способност за фокусиране и т.н. Адаптирането към училищните стаи, размера на класа и допълнителния персонал също изисква финансиране, което често е недостатъчно, поради което включването на тези ученици рядко могат да бъдат напълно постигнати. Училищният персонал е изправен пред много предизвикателства в усилията си да обслужват различни семейства и деца с увреждания. Неадекватният човешки и фискален капацитет обикновено са движещи фактори за този проблем. Има голям брой докладвани случаи, при които дете в инвалидна количка или със СОП няма възможност да получи образование в определена образователна институция, така че трябва да се обучава у дома (процентът е особено висок в отдалечените райони), с различна степен на успех.

Всяка учебна година започва с планиране и организиране. Учители, родители и ученици ще направят план и ще се опитат да преценят как ще напредват учебните години. Има обаче една група ученици, които вероятно ще привлекат по-малко внимание от обикновено и това са надарените учащи. Тези, които са талантливи, креативни и иновативни и в същото време необяснимо игнорирани в нуждата си да учат по определен начин.

Надарените ученици учат по начини, които се различават и са по-напреднали от начините, по които обикновените учащи го правят. Ученето представлява преобразуване на информация в знание, което след това се разработва, разбива или реорганизира по различни начини. Надарените ученици научават повече в рамките на даден период от време от другите връстници. Те също така формират по-широки, по-подробни и диференцирани познания по дадена тема. Освен това, тези ученици не базират заключенията си на изрични твърдения, което е обичайният случай, а по-скоро на доказателства и разсъждения. Комбинирането на знания от повече от един източник води до интуитивна теория, която не е непременно вярна, но надареното дете също е в състояние да потвърди новото си знание, да го промени съответно или да го отхвърли, ако е погрешно.

Ако надареността се разглежда от гледна точка на нейното проявление в класната стая, можем да идентифицираме вербално надарените деца, които правят изводи за посоката на преподаване и оставят учителя и техните връстници с впечатлението, че са по-напред от случващото се. в класната стая и зрително-пространствено надарени деца, които формулират по-странични или творчески концепции, които често са неочаквани и поставят под въпрос учебния процес или подход. Последните ученици – зрително-пространствените надарени – често не са академично или социално успешни, т.е. често попадат в категорията, считана за два пъти изключителни.

Световната здравна организация обяви на 11 март 2020 г., че болестта, причинена от Sars-CoV-2, може да се характеризира като пандемия. В тази необичайна и странна ситуация училищата трябваше да намалят и преустановят дейността си, за да намалят рисковете от инфекция. Пандемията даде възможност на всеки да разбере по-добре как социалните неравенства могат да се проявят в образователния сектор.

Както няколко автори споменават в Ковид-19 като глобално предизвикателство: към приобщаваща и устойчива бъдеща статия (стр. e312), Ковид-19 донесе и образователна криза, правителствата по света временно затвориха училищата в опит да наложат социалните дистанциране и бавно вирусно предаване. Организацията на Обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) изчислява, че 60% от световното учещо се население е засегнато, като 19 милиона учащи се извън училище в 150 държави. Проучванията показват, че загубата на достъп до образование не само намалява обучението в краткосрочен план, но също така увеличава процента на дългосрочно отпадане и намалява бъдещите социално-икономически възможности.

Има многобройни предизвикателства пред включването в образованието на глобално ниво. Повечето от тях могат да бъдат намерени и на регионално ниво в Европа. Тази глава се опита да разгледа някои от преобладаващите рискове за внедряването на ПО, някои от които проектът Инкреа+ ще се занимава директно.

Миграцията е установена от изследователи и учители като едно от най-разпространените предизвикателства пред приобщаването, като всичките й аспекти представляват различни видове и степени на риск. Разглеждайки културните, религиозните, половите, расовите бариери пред приобщаването, които могат да произтичат от миграцията, както и дискриминацията и стереотипите, които могат да дойдат с нея, и без да забравяме последиците за психичното здраве, можем спокойно да твърдим, че миграцията е сложен проблем в условия на ПО.

Уврежданията представляват друго голямо предизвикателство за ПО, независимо дали разглеждаме физически или умствени увреждания или ученици със СОП, спектърът от предизвикателства е доста обширен и варира в зависимост от контекста на страната, уврежданията и често финансите. Всъщност, когато се разглеждат финансите, беше установено, че бедността е пряко свързана с изключване в образователния контекст. Това произтича от липса на съоръжения и инвестиции в студентска среда, недостатъчно обучение на учители, нарастващи разходи, транспорт, здравеопазване и много други.

Надареността и талантът са две категории, които осигуряват основа за предизвикателство пред приобщаването, които също бяха обсъдени в тази глава и ще бъдат разгледани чрез проекта Инкреа+. Техният начин на учене, процес и нужди се различават от останалите в класната стая и често не се грижат правилно. Моделът – подходящ за всички, не може да обслужва „надарените“ деца, като по този начин се превръща в предизвикателство за приобщаването.

Всички гореспоменати предизвикателства бяха засилени по време на пандемията Ковид-19. Сега наистина можем да видим, че разликата се разширява по отношение на приобщаването, като всички рискове и бариери излизат на преден план и стават още по-трудни за преодоляване в среда на социално дистанциране и онлайн образование. Това, което наистина би било ключов напредък по отношение на постигането на приобщаване в образованието, би било обучението на учители, подобряването на ресурсите и дългосрочните и устойчиви стратегии за справяне с предизвикателствата и предотвратяване на рискове.