1.3.4 Методологически материал: Основи за приобщаващо създаване на изкуство в образованието
| Site: | Increa Moodle |
| Course: | ЧАСТ 1: Теоретични знания |
| Book: | 1.3.4 Методологически материал: Основи за приобщаващо създаване на изкуство в образованието |
| Printed by: | Guest user |
| Date: | Saturday, 19 April 2025, 3:22 AM |
РЕЗЮМЕ
Няколко важни за образователното изкуство и за учебната програма InCrea+ моменти идват от анализа, представен в тази глава. Приобщаващото образователно изкуство и ефективната учебна програма следва да възприемат поне следните възможности:
а. Приемете положителен поглед върху развитието. Това на практика предполага подчертаване и насърчаване на всички положителни аспекти, положителни нагласи и ресурси, които биха могли да подкрепят приобщаването и участието за всички
б. Приемете принципите, предложени от УДО: използването на множество изразни средства, участие и изразяване могат да помогнат в преодоляването на предизвикателствата пред включването и да допринесат за създаването на възможности за участие на всички
в. Възприемете положителна и образователна гледна точка, както е показано в терапевтичните примери на някои от авторите, като по този начин ги превърнете в образователно изкуство, активно и ангажиращо преживяване с различни изкуства, които могат да допринесат за премахване на бариерите, изграждане на увереност, насърчаване на способността за работа в група и създаване на чувство за принадлежност.
БИБЛИОГРАФИЯ
Adomonis, J. (2008). Nuo taško iki sintezės [Eng. From point to fusion]. Vilnius, Vilnius Academy of Arts Publishing House. ISBN 978-9955-624-91-2. https://leidykla.vda.lt/lt/leidinys/1492769009/nuo-tasko-iki-sintezes
Bagnall, b. (1996). Kaip piešti ir tapyti [Eng. How to draw and paint]. Published by: Alma littera. https://www.geraknyga.lt/knygu-sarasas/pomegiai/kaip-piesti-ir-tapyti-brian-bagnall/
Bibiliūtė, L. (2014). Kūrybingumo ugdymo galimybės 10 – 13 metų vaikams specialiųjų ugdymo(si) poreikių, taikant dailės terapijos metodus. [Eng. Opportunities for the development of creativity for children aged 10 - 13 with special educational needs, applying art therapy methods.] Master thesis, Siauliai University. Lithuania
Brazauskaite A., Jankauskiene D. (2011). Curative power of creativity. Art Therapy Center, Published on bernardinai.lt https://www.bernardinai.lt/2011-08-19-gydomoji-kurybos-puse/
Butavičius, R. (2014). Specialiųjų mokymosi poreikių vaikų muzikinio ugdymo organizavimo galimybės bendrojo lavinimo mokyklose. [Eng. Possibilities of organizing music education for children with special educational needs in general education schools]. Master Thesis at Vytautas Magnus University, Lithuania
CAST (2018). Universal design for learning guidelines version 2.2. http://udlguidelines.cast.org
Catalano, R. F., Berglund, M. L., Ryan, J. A., Lonczak, H. S., & Hawkins, J. D. (2002). Positive youth development in the United States: Research findings on evaluations of positive youth development programs. Prevention & Treatment, 5(1), 15a.
Celiešienė, J. (2000), Meno istorijos ir dailės pažinimo pagrindai [Eng. Basics of cognition of art history and art]. Linotype, ISBN-10: 9986932831. https://www.knygos.lt/lt/knygos/meno-istorijos-ir-dailes-pazinimo-pagrindai-7-10-klasems/
Center for Mental Health in Schools at UCLA (2020). About art therapy and schools. Retrieved from http://smhp.psych.ucla.edu/pdfdocs/arttherapy.pdf;
Dalton, B., Pisha, B., Eagleton, M., Coyne, P., & Deysher, S. (2002). Engaging the text: Final report to the US Department of Education. CAST, Peabody.
Damon, W. (2004). What is positive youth development? The Annals of the American Academy of Political and Social Science, 591(1), 13-24.
Darling-Hammond, L., & Sykes, G. (1999). Teaching as the Learning Profession: Handbook of Policy and Practice. Jossey-Bass Education Series. Jossey-Bass Inc., Publishers, 350 Sansome St., San Francisco, CA 94104.
Dempsey. A. (2004). Stiliai, judėjimai ir kryptys. [Eng. Styles, movements and directions]. Encyclopedic guide to modern art. Presvika, Vilnius. https://www.patogupirkti.lt/knyga/stiliai-judejimai-ir-kryptys.html
Gerasimenko S. (2018), Pasakų terapija– geriausias būdas suvokti save ir kitus [Fairy tale therapy - the best way to understand yourself and others], Vilnius Kindergarten “Žiedas” https://www.svietimonaujienos.lt/pasaku-terapija-geriausias-budas-suvokti-save-ir-kitus/
Gere, Z. K., Kuntler, T.R. (1997). Erdvė, forma, spalva. [Eng. Space, shape, color.] Light Editor, Kaunas. https://www.knygos.lt/lt/knygos/erdve-forma-spalva/
Graves, M. F., Cooke, C. L., & Laberge, M. J. (1983). Effects of previewing difficult short stories on low ability junior high school students' comprehension, recall, and attitudes. Reading Research Quarterly, 262-276.
Guskey, T. R. (2002). Professional development and teacher change. Teachers and teaching, 8(3), 381-391. DOI:10.1080/135406002100000512
Hitchcock, C., Meyer, A., Rose, D., & Jackson, R. (2002). Providing new access to the general curriculum: Universal design for learning. Teaching exceptional children, 35(2), 8-17.
Ignatavičienė, A. (2006). Kostiumo istorija. [Eng. The story of the costume]. Homo liber, Vilnius. ISBN: 9955716061
Johnson, R. T., & Johnson, D. W. (1986). Cooperative learning in the science classroom. Science and children, 24(2), 31-32.
Karkou, V. (2010) Arts therapies in schools: research and practice. Jessica Kingsley publishers. London.
Klimaite I. (2019), What is art-therapy and how can your child benefit from it? Vilnius Gallery, Published on bernardinai.lt https://www.bernardinai.lt/2019-05-09-kas-yra-meno-terapija-ir-kuo-ji-gali-buti-naudinga-jusu-vaikui/
Lepešlienė, V. (1996). Humanistinis ugdymas mokykloje [Humanities education in school]. Vilnius, https://www.sena.lt/pedagogika/lepeskiene_vitalija-humanistinis_ugdymas_mokykloje
Lerner, J. V., Phelps, E., Forman, Y., & Bowers, E. P. (2009). Positive youth development. John Wiley & Sons Inc.
Lerner, R. M. (2005, September). Promoting positive youth development: Theoretical and empirical bases. In White paper prepared for the workshop on the science of adolescent health and development, national research council/institute of medicine. Washington, DC: National Academies of Science.
Lerner, R. M., von Eye, A., Lerner, J. V., & Lewin-Bizan, S. (2009). Exploring the foundations and functions of adolescents thriving within the 4-H study of positive youth development: A view of the issues. Journal of Youth and Adolescence, 30, 5, 567-570.
Lucie-smith, E. (1996). Meno kryptys nuo 1945-ųjų, [Eng. Art trends since 1945]. Vilnius, district publishing house
Matonyte, M. (2013). Music and dance-movement therapies for children with cerebral palsy. Research report, Université de Liège (Belgique)
Meyer, A., & Rose, D. H. (1998). Learning to read in the computer age (Vol. 3). Brookline Books.
Meyer, A., & Rose, D. H. (2000). Universal design for individual differences. Educational Leadership, 58(3), 39-43.
Musneckienė, E. (2020). Inclusive education in the arts: challenges, practices and experiences in Lithuania. Journal of the European teacher education network, 15, 18-29.
Phelps, E., Zimmerman, S., Warren, A. E. A., Jeličić, H., von Eye, A., & Lerner, R. M. (2009). The structure and developmental course of positive youth development (PYD) in early adolescence: Implications for theory and practice. Journal of Applied Developmental Psychology, 30(5), 571-584.
Phelps, R., Adams, R., & Bessant, J. (2007). Life cycles of growing organizations: A review with implications for knowledge and learning. International journal of management reviews, 9(1), 1-30.
Repšys, P. (2006). Dailės technikų studijų modulis. [Eng. Art technician study module]. Vilnius Academy of Arts Publishing House.
Rimanta V., (n.d.) Trumpai apie forumo teatro metodą. [Eng. Overview about the forum theater method ”Methodological material”]. https://www.etwinning.lt/uploads/Mokym%c5%b3%20med%c5%beiaga/A%20Boalio%20metodai/Forumo%20teatras%20neformalaus%20ugdymo%20usimimams-metodika.pdf
Rose, D. H., & Strangman, N. (2007). Universal design for learning: Meeting the challenge of individual learning differences through a neurocognitive perspective. Universal access in the information society, 5(4), 381-391.
Rose, D. H., Meyer, A., & Hitchcock, C. (2005). The universally designed classroom: Accessible curriculum and digital technologies. Harvard Education Press. 8 Story Street First Floor, Cambridge, MA 02138.
Schmid, K. L., & Lopez, S. J. (2011). Positive pathways to adulthood: The role of hope in adolescents’ constructions of their futures. Advances in child development and behavior, 41, 69-88.
Snyder, F. J., Vuchinich, S., Acock, A., Washburn, I. J., & Flay, B. R. (2012). Improving elementary school quality through the use of a social‐emotional and character development program: A matched‐pair, cluster‐randomized, controlled trial in Hawaii. Journal of School Health, 82(1), 11-20.
Tomlinson, P. (1999). Conscious reflection and implicit learning in teacher preparation. Part II: Implications for a balanced approach. Oxford Review of Education, 25(4), 533-544.
Vasiljeva, L. (2014). Mokinių turinčių nežymų intelekto sutrikimą, įtraukiojo ugdymo optimizavimo galimybės taikant dailės terapijos metodus. [Possibilities of optimizing education by applying art therapy methods to students with mild intellectual disabilities]. Master thesis, Lithuanian University of Educational Sciences
Wood, K. D., Algozzine, B., & Avett, S. (1993). Promoting cooperative learning experiences for students with reading, writing, and learning disabilities. Reading & Writing Quarterly: Overcoming Learning Difficulties, 9(4), 269-376.
Допълнителни ресурси
УДО в началното и средното образование на сайта на Do-IT (това е набор от препратки към други източници) http://www.washington.edu/doit/programs/center-universal design-education/primarysecondary/universal-design-instruction-elementary
Други национални центрове, подкрепящи изследванията в сферата и приложението на УДО: национален център за достъпни обучителни материали - http://aem.cast.org/ Примери за УДО практики в средното образование o http://aem.cast.org/ Examples of UDL practices in Secondary Education
UDL Implementation: A Tale of Four Districts, Author(s) Patti Ganley & Patti Kelly Ralabate (2013), https://www.cast.org/products-services/resources/2013/udl-implementation-tale-four-districts
UDL Spotlight включва примери за учители, прилагащия на практика УДО в технологични курсове и сайтове, които подпомагат преподаването и ученето. Във всеки сегмент на Spotlight, са представени части от ръководството по УДО, които могат да бъдат полезни при всички условия - https://udlspotlight.wordpress.com
ВЪВЕДЕНИЕ
Тази глава предлага основите на приобщаващото образование чрез използване на изкуство. Принципите, за които ще говорим, се отнасят до различни области. Първата Позитивно младежко развитие (Positive Youth Development или съкратено PYD), се свързва с психология на развитието и насочване на фокуса на внимание към позитивното развитие, а именно към всички ресурси и отношения, на които експерти, обучители, но също така и родители могат да разчитат, за да подкрепят формирането на концепция за благополучно бъдеще. Втората област е свързана с образователната психология и универсалния дизайн за учене (Universal Design for Learning или съкратено UDL) и се отнася до принципите и стратегиите, които следва да възприемем, за да гарантираме обучение и участие за всички. Третата област, както е посочено от авторите Lavickein and Matonyte, се отнася до иновативен опит, който може да подпомогне цялостни преживявания и комуникация с помощта на изкуства. Въпреки, че корените ѝ са свързани с терапия, тя предлага принципи и стратегии, които могат да бъдат преведени към и приведени в експлоатация в образователни контексти за целите на приобщаването.
ПОЗИТИВНО МЛАДЕЖКО РАЗВИТИЕ
Въпреки че терминът „PYD“ се използва по различни начини и в различни контексти, има някои прилики между няколко модела. Традиционните подходи към развитието и свързаните с тях изследвания се фокусират от години върху проблемите, с които децата и младите хора могат да се сблъскат, докато растат, като трудности при учене, антисоциално поведение, афективни разстройства. Интересът към позитивните ресурси и силните страни е от по-скоро. Известна като Позитивно младежко развитие (PYD), тази перспектива въвежда една по-утвърждаваща и добре дошла визия за младите хора (Damon, 2004) и за тяхното развитие. Съответно, като признава съществуването на трудности и предизвикателства в развитието, които могат да повлияят на развитието по различни начини, тя се противопоставя на разбирането на процеса на развитие главно като усилие за преодоляване на дефицитите и риска.
PYD е основан на силата подход, при който младежите се развиват чрез идентифициране и усъвършенстване на умения, компетенции и интереси по начин, който им помага да достигнат пълния си потенциал. PYD също така подчертава, че самите младежи играят активна роля в своето развитие. От гледна точка на PYD, здравословният стандарт не се отнася просто до това младият човек да е „безпроблемен“, или единствено компетентен, но подчертава степента, до която един млад човек преживява оптимално развитие.
Разработени са няколко модела и подхода на PYD. Тук е описан моделът 5Cs и 6Cs на Lerner.
УНИВЕРСАЛЕН ДИЗАЙН НА ОБУЧЕНИЕ (УДО)
3.1 Планиране за всички учащи: свързване на УДО с планирането на учебната програма
Опирайки се на напредъка в неврологията и нови открития за естеството на разликите в ученето, универсалният дизайн за обучение (УДО) е подход за проектиране на учебни програми – включително учебни цели, методи, материали и оценки – които изначално са достатъчно гъвкави, за да се приспособят към различни обучаеми (Meyer & Rose, 1998, 2000, 2005; Rose & Meyer, 2002). Според Роуз и Майер (2002), УДО е изградена върху предпоставката, че „пречките пред ученето възникват при взаимодействието с учебната програма – те не са присъщи единствено на капацитета на обучаемия. Т.е., когато образованието се провали, учебната програма, а не обучаемият трябва да поеме отговорност за адаптиране” (стр. 20).
По същия начин, когато учебната програма е универсално разработена, за да даде възможност на широк кръг от учащи да имат достъп и да напредват в учебната програма: всички ученици — включително тези, които нямат специални нужди сами по себе си — ще се възползват от по-гъвкава учебна среда. УДО е средство за идентифициране и премахване на бариерите в учебната програма, като същевременно се изграждат структурата, опорите и алтернативите, които отговарят на нуждите от обучение на широк кръг от ученици. По-конкретно, учебната програма на УДО се характеризира с предоставянето на 1. множество или гъвкави представяния на информация и концепции („какво“ на ученето), 2. множество или гъвкави опции за изразяване и изпълнение („как“ на ученето) и 3. множество или гъвкави начини за ангажиране на обучаемите в учебната програма („защо“ на ученето; Rose & Meyer, 2002).
ОБРАЗОВАТЕЛНА АРТ-ТЕРАПИЯ
Пренасочването на основната цел на образованието към развитието на личността на детето означава промяна на естеството на образованието: образованието трябва да се промени от образованието на индивида към културно развитие, изграждане на образа на света и формирането на хората в него (Cahn, 2009). В частност културата е определена връзка, която свързва социалните и генетични особености на личността и прави човека член на цивилизовано общество. По този начин образованието се разбира като културен феномен, който е процес, дефиниран като път към себе си и човек възприема своята цел на живота.
Изкуството като най-старото човешко творческо, емоционално, чувствено самоизразяване, означава разкриване на мислима и немислима вътрешна и външна реалност на човека. В тази връзка изкуството се превръща в много ценно пространство за осъществяване на целите на психотерапията. Въпреки че терапевтичните цели не са странни, има много примери, когато арт терапията се прилага повече като помощ за психическа хармонизация или като разрешаване на социални конфликти в обучението на човека или за други цели (Dapkute, 2003, стр.8).