2.1.3 Методологически материал: Приобщаване в класната стая

Проектът намира вътрешната си причина в сериозното влошаване на образователните различия и увеличаването на процента на отпадане, причинено от избухването на пандемията от COVID-19, и призовава за възприемане на по-холистичен подход към приобщаващото образование. Преподаването на изкуства може ефективно да подкрепи по-приобщаваща училищна култура, като същевременно насърчава благосъстоянието на учениците и развитието на основните умения на 21-ви век.

Общата цел е да предостави иновативен метод за приобщаващо образование и насърчаване на благосъстоянието чрез прилагане на образователно съдържание и практики по изкуства. По-конкретно целите са:

● Разработване на учебни ресурси, материали, образователни дейности за създаване на изкуство и обучителни модули за насърчаване на творчеството, културата, мултикултурния диалог, психологическите ресурси и основните умения на 21-ви век у учениците от средното образование (от 11 до 16 години).

● Насърчаване на социалното приобщаване на ученици от средното образование със специални образователни потребности, ученици от малцинства или семейства с ниски доходи.

● Повишаване на уменията и компетенциите на учителите по отношение на приобщаващото образование.

● Осигуряване на набор от нови умения и компетенции за културния и творчески сектор.

● Насърчаване на възможното сътрудничество между специалисти по изкуствата, образователни експерти и учители.

Няколко възможности за избор директно следват от тези предпоставки. 

Документалните проучвания дават няколко определения за приобщаване. Сред тях си заслужава да споменем определение на база индекса на приобщаване (Booth § Ainscow 2002).

Приобщаването може да бъде разглеждано както по отношение на премахването на бариери, така и по отношение на насърчаване на участието. То реално се отнася до общност, която се грижи за своите членове, кара ги да се чувстват добре дошли и желае да се адаптира към различните им потребности (Marino-Francis § Worrall-Davies, 2010). Участието може да бъде разглеждано като резултат от здравните и образователни услуги (Imms et al., 2016; Kennette, & Wilson, 2019).

Някои от идентифицираните дейности, насочени към тази двойна цел, могат да бъдат:

- Намаляване на бариерите пред ученето и участието за всички ученици, не само тези с увреждания или тези, които са категоризирани като такива „със специални образователни потребности“

- Учене от опити за преодоляване на бариерите пред достъпа и участието на учениците с цел извършване на по-широки промени в полза на учениците 

- Оценяване на всички ученици и служители еднакво

- Разглеждане на разликата между учениците като ресурс за подпомагане на процеса на учене, а не като проблем за преодоляване

- Признаване на правото на учениците на образование по местонахождението им

- Увеличаване на участието на учениците в и намаляване на тяхното изключване от културите, учебните програми и общностите на местните училища

- Подобряване на училищата, както за персонала, така и за учениците

- Подчертаване на ролята на училищата в изграждането на общност и развитието на ценности, както и повишаването на постиженията.

- Насърчаване на взаимно поддържащи се отношения между училищата и общностите

- Признаване, че приобщаването на ниво образование е един от аспектите на приобщаването в обществото като цяло.

- Преструктуриране на културите, политиките и практиките в училищата, така че те да отговарят на разнообразието на учениците.

Десет съществени житейски умения, изложени от Световната здравна организация (WHO), се считат за особено важни за 21 век:

Самосъзнание: Включва разбиране на себе си, нашия характер, нашите силни и слаби страни, нашите желания и нещата, които не харесваме. Постигането на самосъзнание може да помогне на подрастващите да разпознаят кога са под стрес или се чувстват под напрежение. Самосъзнанието често е предпоставка за ефективна комуникация и междуличностни отношения, както и за развиване на емпатия спрямо другите.

Емпатия: Емпатията е способността да си представим какъв е животът на друг човек. Без емпатия комуникацията, която подрастващите имат с другите, няма да представлява двупосочен процес. Емпатията може да помогне на подрастващите да приемат други, които може да са много различни от тях. Това може да подобри социалното им взаимодействие в класната стая, но и по-късно в живота, може да им помогне в ситуации на етническо или културно многообразие.

Критично мислене: Способност за анализиране на информация и опит по обективен начин. Критичното мислене може да допринесе, като помогне на юношата да разпознае и оцени факторите, които влияят върху нагласите и поведението, като ценности, натиск от връстници и медии.

Креативно мислене: Нов начин за виждане или правене на неща, който се състои от четири характерни компонента – плавност (генериране на нови идеи), гъвкавост (лесна промяна на перспективата), оригиналност (замисляне на нещо ново) и разработка (надграждане на други идеи).

Вземане на решения: Умение, което може да помогне на юношата да се справя конструктивно с решенията за своя живот. Младите възрастни могат да се научат да оценяват различните опции, които са им на разположение, и да преценят какви ефекти е вероятно да имат тези различни решения.

Решаване на проблеми: Помага за овластяване на юношата да погледне обективно на проблема спрямо различните варианти за решения и за намиране на решение, след като бъдат претеглени плюсовете и минусите на различните налични опции.

Умения за междуличностни взаимоотношения: Осигуряване на помощ на подрастващите да се свързват по положителен начин с хората, с които общуват в ежедневния си живот. Това може да включва способността да създаваме и поддържаме приятелски отношения, от голямо значение за нашето психическо и социално благополучие; поддържане на добри отношения с членовете на семейството и възможност за конструктивно прекратяване на отношенията.

Ефективна комуникация: Означава да се помогне на подрастващите да изразят себе си, както вербално, така и невербално, по начини, които са подходящи за културите и ситуациите. Това значава да можем да изразяваме мнения, желания, нужди и страхове и включва способността да можем да поискаме съвет и помощ в момент на нужда.

Справяне със стреса: Като житейско умение това означава разпознаване на източниците на стрес в нашия живот, разпознаване как това ни се отразява и действие по начини, които ни помагат да контролираме нивата на стрес; научаване на положителни стилове за справяне и замяна на пасивните с активни механизми за справяне - това може да включва промяна на средата или начина на живот и научаване как да се отпускаме.

Справяне с емоциите: Включва разпознаване на емоциите в себе си и другите, осъзнаване на това как емоциите влияят върху поведението и развиване на способност да реагираме на емоциите по подходящ начин. Важен аспект на това умение е да се научим да управляваме интензивни емоции като гняв или тъга, които, в случай че не реагираме по подходящ начин, могат да имат отрицателен ефект върху здравето ни.

На база на наскорошни международни дейности, фокусирани върху деца и юноши и на резултатите от международния доклад по InCrea+, ние ще групираме тези умения в 3 главни категории (Trilling & Fadel, 2009): 

1. Умения за учене (критично мислене, креативност, сътрудничество, комуникация, решаване на проблеми)

2. Грамотност (информационна грамотност, медийна грамотност, технологична грамотност)

3. Житейски умения (емпатия, гъвкавост и адаптивност, лидерство, инициатива и самонасочване, социално и междукултурно взаимодействие).

При разработването на дейностите в учебната програма, очакваме да покрием тези три категории умения.

• Изобразително изкуство: включва рисуване, живопис, скулптура, калиграфия, изработка на щампи. 

• Визуално изкуство: включва всички изящни изкуства, в допълнение към новите медии, фотография, съвременно изкуство, изкуство, използващо единствено материали от природата (environmental art). 

Структура 

Учебната програма се развива в три стъпки, всяка включваща 13 дейности (Таблица 1).

Шестте предизвикателства пред приобщаването ще бъдат адресирани на всяка от стъпките, засягайки в същото време и по-значимите умения на 21 век, посредством посочените четири вида изкуства (обхващайки примери както за разглеждане на съществуващи произведения на изкуството, така и на създаване на такива)

                                                                     Таблица 1. Базова структура на учебната програма на InCREA+ 

При разработването на учебната програма ще вземем предвид съществуващите добри практики в цяла Европа. Ние също така ще изберем тези, които отговарят на основите и целите на проекта INCREA+ или ще ги преработим така, че да отговарят на критериите, описани в раздел 2 на тази глава.

При разработването на дейностите ще бъдат разгледани поне следните аспекти, както е показано в шаблона, който следва (Таблица 2).

 Учебни индекси 

Както е посочено в проекта, програмата ще насърчи серия от различни и ефектни ползи.

Краткосрочни ползи:

• Развиване на умения на 21 век в учениците

• Повишено приобщаване на ученици в неравностойно положение в обхванатите училища

• Обучение на преподаватели и експерти от сферата на креативния и културен сектор за използване на практики за приобщаване чрез изкуство

• Насърчаване на креативността, културата, мултикултурализма и добруването чрез обучителни инструменти, материали и обучителни ресурси.

Дългосрочни ползи:

• Разпространение на арт обучителни практики на европейско ниво.

• Подобряване на условията за обучение и на учебните постижения на всички ученици.

• Ограничаване на отпадането от образование от страна на групите, които са в неравностойно положение.

• По-силно сътрудничество между културния и креативен сектор и училищата. 

За да се опишат наложените промени, ще бъдат разгледани и предложени на учениците както качествени, така и количествени инструменти преди и след участие в учебната програма (Таблица 3). Рефлективните въпроси по време на дейностите ще насочват обучението.

Bernard, C. F. (2020). Lived experiences: Arts policy at the street level in the New York City Department of Education. Arts Education Policy Review, 121(1), 30-41.

Booth, T., Ainscow, M., Black-Hawkins, K., Vaughan, M., & Shaw, L. (2002). Index for inclusion. Developing learning and participation in schools, 2.

CAST (2018). Universal Design for Learning Guidelines version 2.2. Retrieved from http://udlguidelines.cast.org

Imms, C., Froude, E., Adair, B., & Shields, N. (2016). A descriptive study of the participation of children and adolescents in activities outside school. BMC pediatrics, 16(1), 1-11.

Kennette, L. N., & Wilson, N. A. (2019). Universal Design for Learning (UDL): What is it and how do I implement it. Transformative Dialogues: Teaching & Learning Journal, 12(1), 1-6.

Marino‐Francis, F., & Worrall‐Davies, A. (2010). Development and validation of a social inclusion questionnaire to evaluate the impact of attending a modernised mental health day service. Mental Health Review Journal, 5,1-12.

Partnership for 21st Century Skills. (2009) A framework for 21st century learning P21Tucson, AZ Available at: www.21stcenturyskills.org.

Trilling, B., & Fadel, C. (2009) 21st Century Skills: Learning for Life in Our Times, Jossey-Bass (publisher). ISBN 978-0-470-55362-6. Retrieved 2016-03-13. 

Този методически материал имаше за цел да осигури основите и следователно най-ефективните и иновативни избори, които да се вземат предвид при прилагането на приобщаваща образователна учебна програма за изкуство с подрастващи. Като първо действие, проучването показа няколко предизвикателства пред приобщаването, които излязоха на преден план и които са трябва да бъдат разгледани в контекста на ЕС, а именно:

• Миграцията и свързаните с нея културни, религиозни, полови, расови бариери пред приобщаването

• Увреждания, където спектърът от предизвикателства е доста широк и варира в зависимост от контекста на страната, специфичните характеристики на увреждането

• Бедност и социално-икономически предизвикателства

• Надареност и талант и свързаните с това потребности

• Нивото на знания и обучение, достъпни за учителите за предотвратяване и справяне с изключването

• Въздействието на Ковид-19 и неговите широко разпространени последици върху образованието и приобщаването

За да се справят с тези предизвикателства, професионалистите, които се интересуват от насърчаване на приобщаването, трябва да имат предвид:

• Приобщаващото образование и Универсалният дизайн за учене като основен методически избор за положително развитие на младите хора

• Умения за 21-ви век като уменията, които всеки подрастващ трябва да развие, за да се справи с настоящите, както и с бъдещите предизвикателства

• Образование по изкуство и творчество като ефективни средства за предоставяне на възможности за личностно развитие, пряка и равнопоставена комуникация, обогатявайки по този начин образователната система, отговаряща на променящите се образователни потребности и епохата на информационно претоварване.

Общ опит е, че изкуството и културата представляват значими компоненти на ежедневния опит, предлагайки възможност за придобиване на знания, подобряване на уменията и формиране на нагласи, както и развиване на въображението. Прегледът на наличните понастоящем практики в Европа показва нарастващ интерес към тази област и внимание към повечето предизвикателства, свързани с приобщаващото образование, от културни до предизвикателства за надареност и таланти, на училищно ниво. Проучването също така подчерта необходимостта от изрично разглеждане на начините, по които изкуствата могат да бъдат успешно и целенасочено интегрирани в приобщаващото образование, като по този начин се доказва както необходимостта, така и иновациите в рамките на учебната програма INCREA+. Проектът InCrea+ подкрепя и развива тези усилия, като предоставя:

• Ръководство за разработване и предлагане на дейностите, които са организирани в подробна и свързана учебна програма, както е показано в глава 9.

• Поредица от дейности, които обръщат внимание на нарастващото разнообразие от образователни контексти.

• Начини за използване на дигитални инструменти, театър, визуални и пластични изкуства за справяне с предизвикателствата пред приобщаването чрез сътрудничество и творчество.

• Инструменти за персонализиране на предложението според променящите се нужди и цели на образованието, както е описано в раздела Идеи, инструменти и шаблони на методическите материали.

Учебната програма, разработена от консорциума, предоставя възможност на учителите, както и на професионалистите от културния и социалния сектор, които се интересуват от приобщаване, да бъдат по-добре подготвени за нарастващо разнообразие от образователни контексти и със своите действия да се придвижат към приобщаваща и творческа общност.