ЧАСТ 3: Участие на общността

Повсеместно се смята, че изкуствата са незаменим компонент на цялостното образование – те са задължителни предмети в няколко общности и образователни системи. Въпреки това, добре известна е и изразена загриженост относно относителния статус и стойността, придавана на учебните предмети по изкуства във всички общности. В тази глава ще опишем поредица от добри практики представени от европейски страни, като Литва, Турция, България, Италия, Испания, Румъния (страни, от които идват договорните партньори на проекта Increa+), за включване на изкуствата в общността.

Образованието по изкуства не се ограничава до формалната образователна среда, но се отнася и до неформални дейности, развлекателни дейности и отдих, които служат за социална интеграция на различни социални групи (деца извън училище, хора с увреждания, възрастни граждани, затворници, коренно население, болни хора или имигранти) и допълват училищното образование в зависимост от времето, което им е отредено в различните европейски страни.

Образованието по изкуствата в общността се описва като директен контакт на хората с художествени произведения и средства (като организирани концерти, организирани изложби, издаване на книги, библиотеки и филми, посещения в музеи или художествени галерии) и ангажиране на хора в художествени практики (практикуване на изкуствата в и извън училищата).

Пътната карта за образованието по изкуствата, разработена от група експерти и ЮНЕСКО и представена на Първата световна конференция за образование по изкуствата (Лисабон, 2006 г.) (по-късно преработена и актуализирана), застъпва основната роля на образованието по изкуства в обществото, за създаване на обща основа за разбиране от страна на всички заинтересовани страни. Има няколко пречки за постигане на целите на изкуствата в образователните сфери, като най-честата е липсата на финансиране. Други пречки, споменати в пътната карта, са: трудност при прилагането на образованието по изкуствата в настоящите образователни системи, липса на информираност от съответните участници и накрая, липса на сътрудничество от заинтересованите страни.

Taggart, Whitby & Sharp (2004) показват, в свое проучване, че “културното образование, насърчавано в държавите-членки на ЕС по това време, включваше развитие на художествени умения, знания и разбиране, участие в различни форми на изкуството; повишено културно разбиране; споделяне на художествен опит, хората също стават артистични потребители и сътрудници. Художественото образование води до други резултати, като самочувствие, индивидуално изразяване, работа в екип, междукултурност, участие в културния живот”. 

Sharp § Le Métais (2000, стр. 7) разкриват, че много страни споделят същите вярвания и приоритети относно изкуството, креативността и културното образование, а именно, че въпросните са важни и тяхното развитие трябва да бъде насърчавано, защото то помага на хората да се чувстват включени и оценени, но те също споделят и предизвикателствата, а именно потребността да се открият ефективни начини за подобряване имиджа на профила и статуса на изкуствата – не само в обществото, но и в сферата на образованието. Всички общности трябва да открият начини да помогнат на хората да разпознаят стойността на изкуствата чрез придаването на релевантност на артистичните преживявания и осигуряване на достатъчно време за изкуство. 

Що се отнася до политиките, Sharp § Le Métais (2000) споменават, че “има нужда да се проучи очевидното противоречие между подкрепата за изкуствата на ниво политика и възприемания нисък статус на изкуствата в училищата, да се изследват последиците от различните модели на учебната програма и да се идентифицират методи за оценяване, които са практични, надеждни и съпричастни към изкуствата, творчеството и културното образование” (Sharp C., Le Métais J., 2000, p. 18).

Променящият се характер на нашите общества налага идентифицирането на нови приоритети. Много европейски страни наблягат на развитието на фундаментални умения, оказвайки натиск върху множество области, включително изкуствата.

Всяка общност трябва да насърчава гражданите да бъдат активни участници в предаването на културни послания и промяната. Държавите трябва да проучат поредица от действия, за да включат изкуствата в ежедневния живот на своите граждани:

• “Подобрете профила на изкуствата в училищата, надграждайки положителното отношение на родителите към дейностите по изкуства и очертавайки стойността на творческите умения както за икономиката, така и за личностното израстване” (Sharp C., Le Métais J., 2000, стр. 26).

• Целева подкрепа за подготвянето и обучението на преподаватели, за изграждане на тяхната увереност чрез изкуства.

• Създаване на висококачествени партньорства между творци, организации от културните среди посредством координирани програми.

• Развитието на национални фестивали и състезания за демонстриране на арт-дейности, които са полезни за цялото общество.

Изследването „Образование по изкуства и култура в училище в Европа“, реализирано от Eurydice (EACEA, 2009), представя актуална, изчерпателна и съпоставима информация за образователната политика по изкуствата в 30 европейски държави. Ползите от участието на изкуствата в образованието са доста сходни между отделните страни: почти всички респонденти споменават „художествени умения, знания и разбиране“, „критична оценка“, „културно наследство“, „индивидуално изразяване/идентичност“, „културно разнообразие“ и „креативност“. В по-голямата част от страните образованието по изкуства също има за цел личностно и емоционално развитие, тъй като насърчава социалните умения и самореализация чрез изпитване на удоволствие и удовлетворение.

Радващо е, че в европейските страни се появяват голям брой инициативи и стратегии за увеличаване на достъпа до културни събития за гражданите. Културна кошница или културен паспорт е доста често срещано средство за запознаване на учениците с култура и изкуство. Изпълнението на тази мярка е различно в страните от Европейския съюз. 

В тази глава, ние ще опишем поредица от арт-базирани добри практики, целящи приобщаващо образование, предоставени от InCrea+ партньорите по проекта от Литва, Испания, Турция, Италия, Румъния и България. Тези добри практики, общо 12 на брой, по 2 от партньор, бяха селектирани след задълбочено проучване във всяка общност, проведено от всеки партньор, с цел да опишат най-добрите примери за приобщаващо образование. 

Всяка от тези добри практики е представена в рамките на таблица, създадена от партньорите по Increa+:

• Kauno Juozo Grušo meno gimnazija and Pedagogical Psychological Service of Trakai District Municipality - Trakai PPT (Литва), 

• Besime Özderici Ortaokulu (Турция), 

• Фондация за развитие на културния и бизнес потенциал на гражданското общество - CUBU Foundation (България), 

• Associació Meraki Projectes de València (Испания), 

• Fundatia EuroEd (Румъния), 

• Università degli studi di Padova (Италия).

• Таблицата, към която ще се позоваваме, се основава на опита на екип от експерти в областта на образованието и обхваща редица функции, за да бъде възможно най-изчерпателна и да предложи възможност за възпроизвеждане на тези добри практики в по-голям или по-малък мащаб. Таблицата включва информация относно: 

• Име на добрата практика;

• Целевата група;

• Ползите от практиката за целевите групи; 

• Въздействие за общността/социално въздействие (цели); 

• Използвани материали; 

• Артистични средства; 

• До каква степен подкрепя приобщаването; 

• Какви умения за 21 век включва;

• И кои предизвикателства пред приобщаването адресира.

Добрите практики, споменати в тази глава, са обект на редица ограничения, като се започне от културното многообразие на всяка страна и общество, различната гледна точка на всеки експерт, разработил практиката, до въздействието на COVID-19 върху всяка от практиките.

Глава 5 предлага на читателя възможността да проучи различните практики, прилагани в различни европейски страни; насърчава културното многообразие чрез добри практики, които повишават осведомеността за културното наследство и особено се фокусира върху художествени дейности, които се отнасят до включване в съвременното общество.