ЧАСТ 3: Участие на общността

В Литва културното и художественото образование са интегрирани в различните образователни програми и инструменти. Представителите на страната твърдят, че художественото образование е важна част от възпитанието на пълноценна личност, определя креативността на човека, комуникативните умения и прилагането на придобитите знания и опит в нови житейски ситуации.

Като се вземат предвид новите предизвикателства пред литовското общество, областта на културата и изкуството изисква повече внимание въз основа на анализа на съвременните културни, технологични и политически тенденции, развиване на културно и художествено образование, базирайки се на опита на други страни: мултикултурни аспекти, творчески индустрии , внимание към практически творчески дейности в ателиета, офиси, лаборатории и др., въвеждане на нови технологии и осигуряване на инструменти и оборудване, необходими за тази цел; цялостно интегриране на художествени предмети в обучението по други предмети и културния живот на училището, например проекти за социална драма и опазване на културното наследство.

Стратегията Литва 2030 също така обръща внимание на значението на неформалното образование, свързано с културното образование, и предвижда необходимостта от включване на професионалисти от различни области на културата в образованието.

Образователната стратегия също така посочва, че музеите, библиотеките, институциите за култура и изкуства имат малко или никакво участие в неформалното образование. Подчинените на Министерството на културата организации отбелязват културното образование като приоритет в годишните си планове за дейност. Много институции разработват нови образователни програми, например Народният музей разработи специален материал: „Реши гатанката – опознай експоната“ за самостоятелна работа на учителя при обучението на учениците.

По съдържание културно-образователните дейности са много различни и разнообразни: творчески работилници, обиколки на забележителности, музикално-образователни програми, предоставяне на възможности за участие в репетиции, запознаване с музикални инструменти и изпълнители и различни творчески дейности в музеи, културно-исторически, образователни концерти, интерактивни музикални инсталации, публични лекции и др.

В Литва е по-често на различни фестивали да има програма, специално адаптирана за младите хора. Някои от тези събития включват по-активно младите хора, давайки им възможност сами да допринесат за планирането на програмата или дейностите. Един от тях е инициативата на международния филмов образователен проект “Moving Cinema”, изпълнявам в Литва от Art Beehive, за по-големи ученици “Young Cinema Programmers”, по време на което учениците избират филмите, които смятат, че най-точно се отнасят до техните връстници и правят филмови програма за литовци. Филмови фестивали (Международен филмов фестивал на Вилнюс “Cinema Spring”, Фестивал на документалния филм на Вилнюс). Друга инициатива е KITOKS образователна програма “Млад критик” на Детския и младежки фестивал “Menų spaustuvė”, по време на който се развива дълбоко разбиране за театралното изкуство, способността за размисъл и оценка.

Инициативата за безплатно посещение на музеи е в сила от 2018 г., когато се проведе пилотен тест на инструмента за ученици. След това инструментът беше обогатен и адаптиран за всички (както ученици, така и възрастни). Въпреки това посещението на културни институции остава предизвикателство за жителите на неголемите градове.

Одобрената през 2018 г. програма „Паспорт на културата“ е държавно финансирана инициатива за ученици, насочена към подобряване на достъпа им до културни и образователни проекти и събития. Той позволява на литовските ученици да се ползват от безплатни услуги на културни и художествени институции и ги насърчава да участват в културния живот. Смята се, че формирането на културните потребителски навици на учениците трябва да се основава последователно и системно на потребностите, знанията и способностите за възприемане на информацията, които се развиват в определена възраст.

Може също да се предположи, че културно-образователните дейности, които продължават по-дълго и включват художници, е по-вероятно да окажат въздействие не само върху учениците и тяхното обучение, но и върху учителите, родителите, училищното ръководство и общата училищна култура.