ЧАСТ 3: Участие на общността

Арт заниманията с тийнейджъри от Център за деца с увреждания „Св. Врач”, организиран от Ирина Апостолова, включва арт-терапевтични методи, прилагани от специалисти – консултанти по арт терапия. Практиката изпълнява различни задачи по изобразително изкуство, които се съчетават с театрални елементи. Децата рисуват, моделират, изпробват приложни техники и накрая получават възможност да представят (с помощта на специалист), като например изиграят като пантомима или просто разкажат, какво са създали. Облекчаването на уменията за изразяване и общуване на децата с увреждания е инструмент за улесняване на тяхната интеграция и приобщаване, тъй като тяхното поведение ще стане по-социално приемливо за техните връстници.

Също така дейността наречена Съботни семейни ателиета (за деца и родители) се организира като приятно занимание за членовете на семейството; целящи да прекарват време заедно в артистични дейности; развиване на взаимоотношенията в семейството; разширяване на индивидуалните заложби на членовете на семейството; създаване на приятелски връзки между различни семейства чрез споделяне на общи интереси и дейности; формиране на квартална общност от семейства със сходни интереси.

Проведени са поредица от съботни ателиета, като всяко от тях е базирано на различна художествена техника: колаж, инсталации, декорация, рисуване, изграждане на апликации и други. Различните художествени задачи/операции са разпределени спонтанно между членовете на семейството в зависимост от техните предпочитания, умения, сръчност и таланти. Към ателиетата се присъединяват семейства с деца на различна възраст, понякога дори баби и дядовци. Практиката осигурява безопасно пространство за съвместна работа между семейства с различни интереси и статус. Това е отличен пример за това как трябва да бъде организирана обстановката, за да могат участниците да създадат връзки и да извадят на показ най-доброто от всички участващи деца – давайки им възможност да избират задачите си, да работят сами или в сътрудничество с някого, фиксирайки правила за приемане и приятелство. Тази практика може да бъде най-полезна за справяне с изключването поради социални, културни и социално-икономически причини.