ЧАСТ 3: Участие на общността

В Италия училищата са задължени по закон да изготвят план за учебна програма (Piano dell’offerta Formativa), който трябва да включва незадължителни извънкласни дейности от художествен характер, достъпни за учениците от съответното училище, в които могат да участват следобед. Като част от проекта Scuole aperte (Отворени училища) всяко училище или мрежа от училища може да кандидатства за финансиране на художествени дейности от Министерството на образованието. В по-голямата част от европейските страни специалистите учители по изкуства, дори ако са основно обучени като (професионални) художници в последователен модел, също трябва да преминат професионално обучение на учители в даден момент. Това означава, че за да могат да преподават в общи държавни училища (а не само в извънкласни часове, в които професионални артисти могат да бъдат включени в няколко страни, например в Гърция, Италия, Финландия, Словакия и Словения), професионалните художници трябва да преминат професионално обучение за учители.

Няколко държави (Чехия, Франция, Италия, Португалия, Словения и Обединеното кралство) имат законови препоръки за училища и други организации във връзка с предоставянето на извънкласни дейности по изкуствата. В Италия дейностите за непрекъснато професионално развитие на учителите по изкуства се фокусират по-специално върху драмата и музиката.

Италианското изкуство е повлияло няколко основни движения през вековете и е създало множество творци от голям мащаб, включително художници, архитекти и скулптори, поради което Италия има важно място в международната художествена сцена. Към широката публика изкуството е отворено посредством големи художествени галерии, музеи и изложби. Италия е дом на най-големия брой обекти на ЮНЕСКО за световно наследство (58), най-големият брой в света, които може да бъдат посетени по време на Нощта на музеите, която се провежда в Италия от 2005 г. Италия има 4 града, номинирани за европейски Столици на културата: Флоренция, Болоня, Генуа, Матера.

Италианските институти за култура (около 100 в Италия) се ангажират не само да опазват и съхраняват исторически документи, но и да съхраняват и разпространяват съдържанието на тези документи, с други думи да съхраняват и разпространяват италианската културна памет. Те също така са дълбоко ангажирани с разбирането и разработването на иновативни модели на обучение, особено с такива решения, които актуализират преподаването на история (предназначени във всякакъв смисъл: от социална, икономическа и политическа гледна точка).

Според statista.com насърчаването на културното развитие е част от 12-те основни принципа в Конституцията на Италианската република. През 1985 г., за да подкрепи изкуствата и културната индустрия, италианското правителство създаде фонд за сценични изкуства, наречен „Fondo Unico per lo Spettacolo” (FUS). Културната и творческа продуцентска система е разделена на седем сектора: архитектура и дизайн, комуникации, музикални и аудиовизуални, книги, печатни медии и издателска дейност, видеоигри и софтуер, музеи и подобни културни институции и сценични изкуства.

Santovito (2017) споменава, че културните и творчески индустрии са класирани на трето място в Италия от професионална гледна точка след строителния сектор и кетъринга и хотелиерството. Благодарение на важния интелектуален принос, творческата индустрия се характеризира с висока концентрация на човешки капитал. 

През последните няколко години някои проекти бяха популяризирани в различни региони на Италия в подкрепа на нарастващите творчески индустрии. Някои примери са: Incredibol!, Rome Provincia Creativa, Agenzia Campania Innovazione.

Според Европейския дневен ред за култура – един от ключовите елементи на успеха изглежда е способността да се идентифицират някои представители на общността, които могат да изградят мост между общността и институцията, както и основната аудитория на институцията, членовете на която работят като посредници и посланици.

Едно скорошно проучване, включващо извличане на данни в италианския проект за култура и благополучие, установи, че културният достъп е вторият най-важен детерминант на психологическото субективно благополучие след множество заболявания, превъзхождащи фактори като професия, възраст, доходи и образование (Grossi et al, 2010 и 2012 г. ).