ЧАСТ 1: Теоретични знания

Въпреки че терминът „PYD“ се използва по различни начини и в различни контексти, има някои прилики между няколко модела. Традиционните подходи към развитието и свързаните с тях изследвания се фокусират от години върху проблемите, с които децата и младите хора могат да се сблъскат, докато растат, като трудности при учене, антисоциално поведение, афективни разстройства. Интересът към позитивните ресурси и силните страни е от по-скоро. Известна като Позитивно младежко развитие (PYD), тази перспектива въвежда една по-утвърждаваща и добре дошла визия за младите хора (Damon, 2004) и за тяхното развитие. Съответно, като признава съществуването на трудности и предизвикателства в развитието, които могат да повлияят на развитието по различни начини, тя се противопоставя на разбирането на процеса на развитие главно като усилие за преодоляване на дефицитите и риска.

PYD е основан на силата подход, при който младежите се развиват чрез идентифициране и усъвършенстване на умения, компетенции и интереси по начин, който им помага да достигнат пълния си потенциал. PYD също така подчертава, че самите младежи играят активна роля в своето развитие. От гледна точка на PYD, здравословният стандарт не се отнася просто до това младият човек да е „безпроблемен“, или единствено компетентен, но подчертава степента, до която един млад човек преживява оптимално развитие.

Разработени са няколко модела и подхода на PYD. Тук е описан моделът 5Cs и 6Cs на Lerner.