ЧАСТ 1: Теоретични знания

3.1 Планиране за всички учащи: свързване на УДО с планирането на учебната програма

Опирайки се на напредъка в неврологията и нови открития за естеството на разликите в ученето, универсалният дизайн за обучение (УДО) е подход за проектиране на учебни програми – включително учебни цели, методи, материали и оценки – които изначално са достатъчно гъвкави, за да се приспособят към различни обучаеми (Meyer & Rose, 1998, 2000, 2005; Rose & Meyer, 2002). Според Роуз и Майер (2002), УДО е изградена върху предпоставката, че „пречките пред ученето възникват при взаимодействието с учебната програма – те не са присъщи единствено на капацитета на обучаемия. Т.е., когато образованието се провали, учебната програма, а не обучаемият трябва да поеме отговорност за адаптиране” (стр. 20).

По същия начин, когато учебната програма е универсално разработена, за да даде възможност на широк кръг от учащи да имат достъп и да напредват в учебната програма: всички ученици — включително тези, които нямат специални нужди сами по себе си — ще се възползват от по-гъвкава учебна среда. УДО е средство за идентифициране и премахване на бариерите в учебната програма, като същевременно се изграждат структурата, опорите и алтернативите, които отговарят на нуждите от обучение на широк кръг от ученици. По-конкретно, учебната програма на УДО се характеризира с предоставянето на 1. множество или гъвкави представяния на информация и концепции („какво“ на ученето), 2. множество или гъвкави опции за изразяване и изпълнение („как“ на ученето) и 3. множество или гъвкави начини за ангажиране на обучаемите в учебната програма („защо“ на ученето; Rose & Meyer, 2002).